(Текст предоставил: Васил Станев) |
Станев Васил |
текст и музыка Владимир Высоцкий в переводе на болгарском - Васил Станев Аз живях със мама, с тате - цял цял век на Арбат - мечта! В лазарета днеска знайте: аз бинтован си лежа.. Що е слава, ах там Клава, ярко свети, медсестра, здрав съседът ми отляво, тоз отдясно днес умря... И кога веднъж бълнува, тоз съсед, що вляво бе - каза той: "На мен се струва, че си ти с едно краче..." Как тъй може, мили братя, той направи си шега! Доктор с думи ме отпрати: "Режем палци ний сега!" Вляво се съсед шегува, с мен се люто подигра, нощем даже кат бълнува, все говори за крака: "Не ще станеш друже стари, не ще видиш ти жени - Да се бе видял другарю, себе си ти отстрани..." И ако сакат не бях аз, и да бъда на крака, то на тоз вляво щях аз, гърлото да прегриза! Не ми каза Клава ясно - как и на какъв съм хал... Де да бе жив този вдясно - истината бих би знал...