(Текст предоставил: Васил Станев)

Станев Васил

История н а болестта-II. Никаква грешка

                  Текст и музыка Владимир Высоцкий
                  в переводе на болгарском - Васил Станев



На стена висяха в рамки, все мъже брадати мили -
В очилца там бяха всички, по народному - лорнет, -
Всички бяха там открили нещо, я измислили вапсини,
Тъй че ако жив съм - зарад тях аз днеска съм добре.

    "Болен" - доктор ми мълви, -
    ах и мен ме тъй разтресе,
    от стена светило вече,
    миличко се просълзи, -

        Не затвор е туй - палата.
        И не нарове - легла,
        и не следствен съм аз братя
        аз изследван съм сега!

И макар че съм в недъзи, страх при мене няма тука, -
махам със ръка на медицински протокол дори!
Склифaсофски аз го знам, той направи института,
или пък другаря Боткин - жълтеницата открил.

    В положението щом
    ех чудак тъй право търси:
    Докторе, ако разтърси,
    ще го скрием в "жълти дом"

        Вярно в този дом тъй сънен
        тъпо нищичко сега:
        искаш - ти ще си Будьони,
        искаш - коня му - ура!

И на мене тъй ума не стига - вярвайте ми за това.
Пак погледнах в тез портрети и ехидно си шептя:
"Ако Кащенко например, го лекува Пирогов а,
Пирогов тъй без причина, Кащенко тъй с ножа да..."

    Докторът ми е педант,
    той е хитър и прикрит... и:
    "Прав сте, но и може скрит, тъй
    и обратен вариант"

        Ей палата за пет койки,
        и професор ще влети,
        тика с палец: "Параноик", -
        Ех иди го провери!

И добре че, светилата, сте качени на стената -
Аз зад вас съм мили както каменни стени,
На Вишневски със надежда, и в Бурденко е мечтата, -
Ще го кажат, не душевно, а духовно ме боли!

    Здрав съм - на рода черта,
    вярно сляп бе дядо значи;
    пие свекър - но обаче,
    свекъра - не е рода!

        "Докторе, сега без поза -
        отговаряй ми ей ти:
        Имам ли аз диагноза,
        ил присъда ме грози?"

Лекари и санитари, светилата се смутиха,
зад прозореца светило тъй помръдна зад гърба,
очилцата на верижка сякаш с влага се покриха,
и на Боткин очилата, сякаш жълти са сега.

    На перото острие
    по листа за благо тръгна.
    Докторът ме тъй обгърна,
    жалко - благо туй не е...

        Не проби перо лист тоя -
        а се вряза във гръдта:
        диагноза - параноя,
        значи туй са - две лета!

© Васил Станев. Превод, 2011