(Текст предоставил: Васил Станев

Станев

Синовете тръгват в бой

                  Текст и музыка Владимир Высоцкий
                  в переводе на болгарском - Васил Станев


Не чува се днеска да бият сърца -
в алеите туй е наверно.
Аз падам, получил куршума в гръдта,
и мисля - успях за последно:

    "Но този път не ще се върна, -
    без мен, - ще дойде някой друг"
    И не успяхме, не успяхме, да ги зърнем,
    а синовете, в бой са синовете тук.

И някой реши: "После нас - и потоп",
Кат в пропаст, напусна окопа,
затуй и аз своя напуснах окоп,
да го няма нивга потопа.

    Земята здраво аз прегърнал,
    очи затварям и без звук.
    И не успяхме, не успяхме, да ги зърнем,
    А синовете, в бой са синовете тук.

Кой мен ще смени, кой в атака на нож?
Кой ще стигне моста чевръсто?
И мен ми се иска да бъде ей тоз,
облечен съвсем не по ръста.

    Усмивката при мен се върна,
    аз виждам, кой зад мен е тук.
    И не успяхме, не успяхме, да ги зърнем,
    А синовете, в бой са синовете тук.

И взрив и днес тихо ще бият сърца,
и мойто - тъй гръмко трептяло,
и все пак край моя - не край е сега:
И края - за други начало.

    Затворени очи - посърнал,
    без мен - ще дойде някой друг.
    И не успяхме, не успяхме, да ги зърнем,
    А синовете, в бой са синовете тук.

© Васил Станев. Превод, 2011